Трудно могат да се посочат точни и ясни принципи за подбор на видове в паркове, градини или частни дворове, но това най –вече зависи от предпроектните проучвания, които трябва да се извършат, за да се събере необходимата информация от ландшафтния архитект, преди да започне проектирането, а след това и изграждането на зелени площи. Затова трябва да се знае какви са почвите, климатът, релефът, водата и естествената растителност на мястото където се намира обектът и разбира се не на последно място желанията на клиента, неговите изисквания и разбирания за красив двор. За да се получи перфектния двор е необходимо да се спазят много „правила”, да се направят много „компромиси”, да се положат много усилия и от страна на специалиста и от страна на клиента.

Виждате, че не можем да си позволим да засадим всяко растение което ни хареса където ни хареса. Ще се опитам да направя опростен анализ на някои категории растения, според различните фактори от които зависи правилният подбор на видов състав.

Почвата: Почвата оказва голямо значение  за развитието на растенията главно с наличието на хранителни вещества в нея, със своята влажност, температура, структура и киселинност(pH). В дворното пространство с малка площ, почвите могат да се подобрят чрез различни агротехнически мероприятия: внасяне на хумус, подобряване на структурата им, дрениране и др.  Препоръчително е да се използват естествени торове за обогатяване на почвата, като прегорелия оборски тор или компост. Компостът можете с лекота сами да произвеждате от органичните отпадъци в домакинството, а за да си набавите оборски тор, отидете до близкия градински център или се разходете до село.

Поставянето на мулч от дървесни кори върху почвата, около дървесно- храстовите групи, освен че обогатява почвата, задържа влага, пречи на плевелите да излизат и има естетическо въздействие. 

На бедни почви добре се развиват дървета и храсти, като Каталпа (Catalpa bignonioides) , Рус тифина (Rhus typhina), Смрадлика(Cotinus coggygria), Аморфа (Amorpha fruticosa), Махониа (Mahonia aquifolium).  Видове които могат да се развиват на сухи почви са Дрян(Cornus mas), Котонеастер (Cotoneaster horizontalis), Ясен (Fraxinus ornus), Люляк (Syringa vulgaris), Тамарикс (Tamarix tetranda), Липа (Tilia tomentosa).

Климатични условия:   От климатичните компоненти най- важни за благоприятното развитие на растенията са светлината, топлината, влажността на въздуха и чистотата му.

Температура: Ако си поставим за цел можем да се убедим, че видове, които виреят в Южна България не могат да виреят така добре в Западна България или се нуждаят от завет или зазимяване, за да се аклиматизират. Това означава, че трябва да съобразяваме дали растението е студоустойчиво или е топлолюбиво. Например да отгледаш Смокиня (Ficus carica) в София е много трудно, докато в Бургас това не е никакъв проблем, именно защото смокинята е топлолюбив вид.  Същото се отнася и за Албицията (Albizia julibrissin), Лагерстремията (Lagerstremia indica), Церциса (Cercis australis) и много други дървета, храсти и цветя, които изискват по- високи температури през лятото и зимата, за оптималното си развитие. Всичко казано до тук не означава, че е невъзможно отглеждането на по- топлолюбиви растения в  райони с по- ниски температури, но те се нуждаят от добра аклиматизация, а някои от

тях никога не изглеждат толкова добре или не достигнат оптимални размери като на естествените за тях географски ширини. 

Осветеност: Има сенкоиздържливи и светлолюбиви видове растения, а има и сенколюбиви, нуждаещи се от плътна сянка, за да изглеждат добре.  Това означава, че ако отглеждаме на лека сянка например изключително светлолюбивата Лавандула (Lavandula officinalis), тя би оцеляла, но никога не би достигнала красотата на гъстата си туфа, която се получава на слънчеви месторастения. Когато е максимално осветена тя е гъста и се обсипва с цветове, но ако през по- голямата част на деня е на сянка туфата не е така гъста, цветовете са по малко и самото растение понякога се изкривява по посока на осветената част от двора. На пълна сянка тя или ще умре или ще живее, но почти няма да цъфти и растежа и ще е много забавен.

Рододендроните, които всички много харесват, предпочитат сенчести места, а ако се разположат под сянката на иглолистни растения, почвата им ще е с висока киселинност от хвърлените иглици и това ще е идеалното месторастене за тях. 

Не са много растенията, които се развиват добре на пълна сянка. Такива са: Тис ( Taxus baccata), Пахисандрата  (Pachisandra terminalis), Аукубата ( Aucuba japonica), Хоста  (Hosta sp.), Японски чашкодрян  (Euonimus japonica) и др. Интересен е фактът, че повечето пъстролистни, червенолистни или жълтолистни растения, предпочитат слънчеви месторастения. Ако са засенчени листата им обикновенно губят наситения си цвят. Аукубата е от малкото пъстролистни растения обичащо сянка.

Въздушна влажност:  Има видове, които се нуждаят от висока въздушна влажност, за да изглеждат добре и да протичат нормално физиологичните им процеси и такива са: Бялата ела (Abies alba), Рододендроните (Rhododendron sp.), Тис(Taxus baccata), Офика (Sorbus aucoparia) и др.

Релеф:  От релефните особености и от раздвижеността на терена зависи основно композиционното решение за един двор и това къде и какви по форма и обем растения ще се разположат. Различните форми на релефа са свързани с различни типове почви, с изложението, с ветровия режим, които от своя страна определят това, кои видове растения ще са най-  подходящи. Например ако засадим растение, предпочитащо влажни и дълбоки почви на възвишение, където влага не се задържа за дълго, то няма да вирее добре. Различията в релефа благоприятстват за разнообразни решения при проектирането на всеки конкретен случай. Понякога при твърде равен терен, ландшафтният архитект може да реши пространството, като на места чрез насипни работи, предвиди оформянето на геопластики и „раздвижи” терена, а след това подбере и видове които да допринесат за още по живописна картина.

Водата: Наличието на вода почти винаги е наложително, като фактор осигуряващ пълноценното развитие на повечето растения. Необходимо е интензивно напояване за добре изглеждаща тревна площ и растения. Хубаво е освен за поливна система да се помисли и за поставянето на колектори за дъждовна вода, което би спестило доста средства от месечните сметки за вода.

Водата като композиционен елемент, налага подбор на растения, които естетически да подхождат на типа изкуствена или естествена водна площ в дворното пространство. Около едно езерце с пейзажни форми, може да се постигне съобщество от влаголюбиви растения в комбинация с камък и ако се познават добре всички закономерности да се постигне пресъздаване на автентична природна картина в двора.

Растителност: Много важно е при започване на изграждането на една градина да не се бърза с „разчистването” на пространството. Ако има съществуваща дървесна или храстова растителност, тя може много да помогне за  хармоничното изграждане на вашата градина. Когато специалистът ландшафтен архитект прави предварителните проучвания той може да извлече много полезна информация от тях. Те може да са индикатори за различни екологични особености на заобикалящата среда, за това какви видове могат да се използват при проектирането. Хубаво е да се запазват такива растения, защото сами знаете колко време е нужно на едно дърво да порастне, а дори една джанка или дюля може да бъде прекрасен акцент в градината.

За да се получи добър ефект в градината е важно да се съобразят и някои естетически 

изисквания, които зависят от биологичните и екологичните изисквания на самите растения. Всяко дърво или храст имат свои характерен външен вид изразен от следните качества на техните градивни елементи: размерите които достига, форма на листата, короната и клоните , цъфтеж, цвят, текстура и есенна багра на листата, цвят на кората, форма, големина и цвят на плодовете и др.

Именно познаването на всички тези особености на всеки дървесен и храстов вид в комбинация на всичко написано по-горе е най – необходимия фактор за изграждане на хубава градина.  

Всички тези познания и правилното боравене с тях позволява на ландшафтния архитект да подбира най- правилния видов състав. Едно растение видяно в разсадника или на картинка в интернет може да е най- красивото за вас, но ако не може да вирее добре във вашия двор, защото не са изпълнени неговите изисквания за оптимална среда на живот, то никога няма да изглежда така, както на вас ви се иска.

Не е ли по –добре да си направите жив плет от Ligustrum ovalifolium, от който се получава ефектен и гъст жив плет, много по- евтин, растението е непретенциозно и расте бързо, отколкото грозен жив плет от туи, защото те са по- претенциозни, много по- скъпи и живия плет от тях, изисква интензивна грижа, за да изглежда добре.

Много е важно да се подберат правилните видове, не само спрямо, това което ни е харесало на картинка или в разсадника, а и според това кои ще се развиват най - добре на нашето място, както и дали можем да си позволим интензивна поддръжка от професионалист или ще се доверим на собствените си възможности. Често по настояване на клиента се случва и засаждането на двора само с вечнозелени растения, предимно от вида Туя, за да може и зимата двора да е „зелен”. Тези растения изискват интензивна поддръжка, която невинаги им се осигурява, а резултата е статична, скучна градина, която никога не се променя. През зимата, когато има сняг няма почти никакво значение дали растенията са вечнозелени или листопадни, а и няма нищо по- живописно от затрупаната корона на един разкривен Дъб или от изпъкналите на снега, червени клонки на Сибирския дрян (Cornus sibirica).

Ландшафтният архитект е този, който знае „рецептата” за добре балансирания видов състав. Той има познанията, необходими за това  градината да не е скучна през зимата и да е динамична през всички сезони, да има игра на форми под снега, цъфтящи храсти, дървета и цветя от март до  септември и интересни есенни багри. Ако една градина е направена с мисъл тя трябва да е като интересен филм, в който кадрите се сменят постоянно...